5 най-чести заболявания при малките кученца

О тглеждането на малко кученце е вълнуващо и емоционално преживяване, но може да бъде и притеснително за стопани без опит. Специалистите са единодушни, че що се отнася до заболяванията, характерни за кутретата, то превенцията е най-добрият лек. 

Правилната и редовна ваксинация, външното и вътрешно обезпаразитяване, както и доброто хранене могат да помогнат на косматия ви приятел да изгради силна имунна система. А добрият старт в живота ще му даде възможност и шанс да избегне някои от най-често срещаните и тежки медицински състояния, които се проявяват при кутретата. 

За всеки стопанин на домашен любимец е важно да познава признаците на най-често срещаните заболявания при малките кученца. За това ви предлагаме заедно да разгледаме 5 от тях, селектирани от ветеринарни лекари и специалисти за Американския киноложки клуб. 

Снимка: pixabay.com

• Парвовирус

Парвовирусът е едно от най-опасните и бързоразвиващи се заболявания при кучетата, което засяга най-вече кутретата между 6 седмици и 6 месеца. За съжаление, много стопани научават за него, когато вече е твърде късно. Добрата новина е, че чрез навременната превенция и информираност, можем да намалим риска и да предпазим косматия си другар.

Кучешкият парвовирус (Canine Parvovirus, CPV) e изключително устойчив и силно заразен. Той атакува бързо делящите се клетки в организма на кучето, като най-често поразява тези в храносмилателната система, като води до тежко възпаление на червата. Има и форма, която засяга сърцето при съвсем малки кученца (парвовирусен миокардит), но тя е по-рядка. Вирусът е особено агресивен при неваксинирани кученца, чийто имунитет все още не е изграден. Без лечение смъртността може да достигне до 90%. При навременно лечение шансът за оцеляване се увеличава значително – до около 80%, но терапията е интензивна и изисква болнично лечение.

Снимка: iStock

Парвовирусът се разпространява основно по фекално-орален път – чрез контакт с изпражнения от заразено животно. Не е нужно кучето ви да е в пряк контакт с друго болно животно– парво може да бъде пренесен чрез обувки, дрехи, предмети, каишки, купички, тревни площи и др. Това го прави особено коварен. CPV е устойчив във външната среда и може да оцелее месеци наред, особено при по-хладно и влажно време. Затова рисковете се увеличават в паркове, приюти, развъдници и дори във ветеринарни кабинети, ако не се спазват добри хигиенни практики.

Симптомите на парвовирусната инфекция обикновено се проявяват между 3 и 7 дни след заразяването. Те се развиват бързо и включват:

• Летаргия – кученцето изглежда отпаднало, спи повече, не играе
• Повръщане – често, понякога с жълт или пенлив секрет
• Кървава диария – един от най-сигурните признаци, често с остра миризма
• Липса на апетит
• Бърза дехидратация – сухи венци, хлътнали очи, слаб пулс
• Повишена или понижена температура
• Бързо отслабване

Това не са обикновени храносмилателни смущения. Кученцето може да изглежда сравнително добре сутринта и да се чувства изключително зле в до края на деня. Никога не бива да чакате симптомите да „преминат сами“ – това няма да се случи при този вирус. За това не губете време, а се свържете с ветеринарния си лекар възможно най-скоро. Специалистът ще прегледа домашния ви любимец и ще направи някои бързи тестове, които засичат вируса в изпражненията (резултатите от тях са готови за около 10 минути). В някои случаи се назначават и кръвни изследвания, за да се провери нивото на белите кръвни клетки, хидратацията и функциите на органите.

Снимка: iStock

Важно е да се знае, че няма специфично лекарство срещу самия вирус. Лечението е поддържащо и симптоматично, като целта е да се подпомогне тялото на кучето, докато то само пребори инфекцията.

Най-често включва:

• Интравенозни течности – за хидратация и поддържане на електролитния баланс
• Антиеметици – лекарства против повръщане
• Антибиотици – за предотвратяване на вторични бактериални инфекции
• Болкоуспокояващи
• Специална диета или хранене със сонда, ако е нужно

Кученцето обикновено трябва да остане в клиника под постоянно наблюдение в рамките на 5 до 10 дни. Ранното лечение значително повишава шансовете за оцеляване. Ваксинацията е единственият сигурен начин за защита. Важно е да не извеждате кученцето на обществени места и да избягвате контакт с непознати животни, докато не бъде напълно ваксинирано. Много собственици правят грешката да „социализират“ кучето твърде рано, което може да бъде фатално.

Снимка: iStock

Още за ваксинацията при кучето - четете тук

• Развъдна кашлица

Развъдната кашлица, известна още като инфекциозен трахеобронхит, е едно от най-честите заболявания на дихателните пътища при кучетата – особено при такива, които влизат в контакт с други четириноги на обществени места. Самото име звучи малко страшно, но в повечето случаи заболяването е леко и преминава само – стига да се хване навреме. Въпреки това, съществува риск от усложнения при някои животни – особено малките кученца, възрастните или тези с отслабена имунна система. 

Развъдната кашлица е силно заразна респираторна инфекция, причинена от комбинация от вируси и бактерии. Най-често виновниците са:

• Бордетела бронхисептика (бактерия)
• Кучешки парагрипен вирус
• Аденовирус тип 2
• Херпесвирус и респираторен коронавирус при някои случаи

Тези патогени атакуват лигавицата на трахеята и бронхите – затова кучето започва да кашля, често звучи сякаш е „глътнало нещо“ или се дави. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път, особено в затворени пространства – развъдници, приюти, хотели за кучета, изложби, паркове, груминг салони. Оттук идва и името „развъдна кашлица“.

Снимка: pixabay.com

Най-характерният симптом е суха, дълбока кашлица, която звучи като грухо „квакане“ или клокочене, сякаш кучето се дави или е погълнало нещо, което се опитва да изплюе. В някои случаи, особено при физическо натоварване, кашлицата се засилва.

Другите възможни симптоми включват:

• Откашляне на пенеста или бистра течност
• Леко повишена температура
• Летаргия
• Намален апетит
• Сълзене на очите или секрет от носа

Повечето кучета остават активни и с нормален апетит, което отличава развъдната кашлица от по-сериозни респираторни заболявания като пневмония. Обикновено кашлицата трае 5 до 10 дни, но в някои случаи може да продължи и до 2–3 седмици. Кучето може да остане заразно дори седмици след отшумяване на симптомите, затова е важно да се внимава с контактите с други животни.

Снимка: iStock

Макар че развъдната кашлица обикновено минава без усложнения, има случаи, в които трябва задължително да се консултирате с ветеринар:

• Ако кучето е под 6 месеца
• Ако има отпадналост, висока температура, отказва храна или вода
• Ако кашлицата е придружена от гъст секрет, тежко дишане или хрипове
• Ако симптомите се влошават или не преминават за повече от 10 дни

В такива случаи съществува риск от развитие на бактериална пневмония, което вече изисква по-сериозно лечение. В повечето случаи развъдната кашлица се лекува симптоматично у дома, без нужда от антибиотик. Ветеринарят може да препоръча:

• Сироп или хомеопатични капки за облекчаване на кашлицата
• Добавки за подсилване на имунитета
• Почивка, спокойна среда, избягване на студ и влага
• Премахване на нашийници и използване на нагръдник, за да се избегне допълнително дразнене на трахеята

Ако е доказана бактериална инфекция, специалистът ще изпише антибиотик, а понякога и противовъзпалителни средства. Времето за възстановяване е между седмица до 14 дни. Превенцията включва поставянето на ваксина. 

Важно: Не давайте човешки лекарства против кашлица без ветеринарна консултация – те могат да са опасни за кучето ви!

Снимка: iStock

• Грип

Кучешкият грип (известен още като кучешка инфлуенца) е сравнително ново, но вече добре познато респираторно заболяване, което засяга кучетата по цял свят. Причинява се от вируси, подобни на тези при човешкия грип, като характерното е, че силно заразен и лесно се предава между животни. 

Кучешкият грип е вирусна инфекция на дихателната система, причинена основно от два щама – H3N8 и H3N2.Макар да звучи плашещо, кучешкият грип обикновено не е фатален, особено ако бъде разпознат и лекуван навреме. Все пак, както при хората, определени групи са по-уязвими – кученца, възрастни животни и такива с отслабена имунна система. Грипът при кучетата се предава изключително лесно – чрез директен контакт с болно животно, по въздушно-капков път (кихане, кашляне) или чрез замърсени предмети (купички за храна и вода, играчки, поводи). Вирусът може да оцелее върху повърхности и в околната среда до 48 часа, което прави предаването му още по-рисково наместа с много кучета – приюти, развъдници, изложби, кучешки паркове или салони за груминг.

Снимка: pixabay.com

Важно е да знаем, че заразените кучета може да нямат симптоми в началото, но вече да предават вируса на други. Инкубационният период обикновено е от 2 до 4 дни.

Кучешкият грип може да протече в две форми – лека и тежка. Най-честите симптоми включват:

• Суха, дразнеща кашлица, която продължава седмици
• Кихане и хрема – често с прозрачен или жълтеникав секрет
• Зачервени, сълзящи очи
• Повишена температура
• Летаргия и намален апетит
• Учестено дишане, особено при по-тежки случаи

В по-редки случаи се развива пневмония, която може да бъде опасна и изисква незабавна ветеринарна намеса.

Снимка: iStock

Лечение: Ако забележите някой от изброените по-горе симптоми, не губете време да посетите ветеринарния си лекар. Поддържащото лечение включва облекчаване на симптомите. Често се налага да поставите животното под карантина, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на болестта. В повечето случаи е необходимо от седмица до 21 дни за пълно възстановяване. Превенцията е под формата на ваксина, която обхваща щамовете на грип H3N8 и H3N2. Друг начин да предотвратите заболяването на вашето куче е да избягвате обществени места или развъдници.

Опасен ли е за хората?

Към момента няма доказателства, че кучешкият грип може да се предава от куче на човек. Това обаче не изключва възможността в бъдеще да се появят нови мутации, затова учените следят вируса отблизо. Все пак, хората с отслабен имунитет е добре да избягват близък контакт с болни кучета, докато се възстановят

Снимка: iStock

• Гана

Ганата (canine distemper) е едно от най-сериозните вирусни заболявания при кучетата, което често е фатално, особено при неваксинирани животни. Това е силно заразна болест, която засяга не само домашните любимци, но и дивите хищници като лисици, порове и койоти. Въпреки че ваксините значително са намалили разпространението ѝ, ганата все още съществува и представлява реална заплаха, особено за малки кученца и бездомни животни.  

Снимка: iStock

Ганата се причинява от вирус от рода Morbillivirus, близък до вируса на морбили при хората. Той атакува множество системи в тялото – дихателната, храносмилателната, нервната и имунната. Това прави заболяването изключително коварно и трудно за лечение, особено ако не бъде хванато навреме. Веднъж попаднал в тялото на кучето, вирусът първо се размножава в лимфните възли и започва да потиска имунната система. След това се разпространява към белите дробове, стомашно-чревния тракт, кожата и дори мозъка.

Ганата се предава главно по въздушно-капков път – чрез кихане, кашляне, близане или дори просто споделяне на купички за храна и вода. Заразеното куче отделя вируса чрез секрети от носа, очите, урината и изпражненията. Това прави средата около болното животно силно заразна.

Важно е да се знае, че кучетата могат да бъдат заразни дори преди да проявят симптоми, а вирусът оцелява във външна среда за кратко, но достатъчно дълго, за да зарази други животни. Ганата има широк спектър от симптоми, които се развиват на етапи и зависят от това кои органи са засегнати. В началото много собственици я бъркат с обикновена настинка.

Снимка: iStock

Най-честите симптоми включват:

• Температура – често висока, двуфазна (първоначално спадане и отново покачване)
• Силна хрема и кашлица
• Конюнктивит и секрети от очите
• Повръщане и диария
• Летаргия и липса на апетит
• Задъхване, затруднено дишане

При напреднал стадий:

• Тремори (треперене), мускулни спазми
• Неврологични симптоми – загуба на координация, залитане, гърчове
• Удебеляване и напукване на кожата на лапите и носа

Заболяването може да прогресира бързо и често води до смърт, ако не се лекува адекватно. Диагнозата се поставя от ветеринарен лекар чрез физически преглед, анамнеза и лабораторни тестове – кръвни изследвания, PCR или ELISA тестове, които откриват наличието на вируса. Няма специфично антивирусно лечение за гана, затова терапията е симптоматична и поддържаща. Целта е да се укрепи имунната система на животното и да се предотвратят вторични инфекции.

Снимка: iStock

Лечението може да включва:

• Интравенозни течности – срещу дехидратация
• Антибиотици – при вторични бактериални инфекции
• Противовъзпалителни и антипиретици – за температура и болка
• Антиконвулсанти – при гърчове или други неврологични прояви
• Подкрепяща диета и грижи

Лечението е интензивно, често в клинична обстановка, и изисква постоянна грижа.

Най-ефективната защита срещу гана е ваксинацията. Тя е част от задължителната ваксинационна схема при малките кученца. Обикновено първата доза се поставя около 6–8-седмична възраст, последвана от няколко бустерни дози в рамките на следващите месеци. След това се прави годишна или тригодишна реваксинация, в зависимост от препоръките на ветеринаря.

Други превантивни мерки включват:

• Избягване на контакт с неваксинирани или болни кучета
• Поддържане на добра хигиена
• Редовни прегледи при ветеринар

Важно е да не извеждате кученцето в паркове или среди с други животни, докато не приключи пълния си ваксинационен курс.

Снимка: pixabay.com

• Паразити

Малките кученца са изключително уязвими в първите седмици и месеци от живота си. Един от най-сериозните рискове за тяхното здраве са паразитите – както вътрешни (като глисти и тении), така и външни (като бълхи, кърлежи и акари). Докато при по-големите кучета паразитната инфекция може да протече по-леко, при кутретата тя може да доведе до тежки състояния, включително анемия, отслабване, стомашно-чревни проблеми и дори смърт. 

Снимка: iStock

Вътрешни паразити – тихата заплаха

Вътрешните паразити обикновено се заселват в червата, но някои могат да мигрират и към други органи. Най-често срещани са:

• Глисти (Toxocara canis) – Много кученца се раждат с глисти, предадени от майката още в утробата или чрез кърмата. Те изглеждат като спагети и се размножават бързо.
• Кукави червеи (Ancylostoma) – Тези паразити се закрепят за чревната стена и се хранят с кръв, причинявайки тежка анемия.
• Тении – Попадат в тялото чрез бълхи или сурово месо. Те могат да достигнат значителна дължина и да нарушат храносмилането.
• Giardia и кокцидии – Протозои, които причиняват диария, често с кръв или слуз.

Симптомите при инфекция с вътрешни паразити включват:

• Подуто коремче
• Диария (понякога с кръв)
• Повръщане
• Забавен растеж
• Анемия (бледи венци)
• Безпокойство, чесане на задника
• Загуба на апетит или влошено общо състояние​​​​​​

Снимка: iStock

Външни паразити – видимите нашественици

Външните паразити също могат да причинят сериозни проблеми:

• Бълхи – Освен че причиняват сърбеж и дискомфорт, бълхите могат да пренасят тении и да причинят тежка анемия при малките кучета.
• Кърлежи – Пренасят редица опасни болести като бабезиоза и ерлихиоза. При малки кученца дори едно ухапване може да предизвика фебрилна реакция.
• Акари (ушни и кожни) – Причиняват сърбеж, възпаления и вторични бактериални инфекции. Ушният акар е често срещан при бебета, особено ако не са отгледани в добри хигиенни условия.

Как се диагностицират паразитите?

Диагнозата започва с внимателно наблюдение от страна на стопанина и преглед при ветеринар. За вътрешни паразити се използват фекални изследвания – проба от изпражненията, прегледана под микроскоп. В някои случаи се правят кръвни тестове, особено при подозрение за съпътстващи инфекции или анемия. Външните паразити често са видими с просто око – бълхите скачат, кърлежите се усещат като малки подутини, а ушните акари се откриват чрез отоскопия или микроскопски анализ на ушен секрет.

Важно е лечението да е съобразено с възрастта и теглото на кученцето. Някои лекарства са противопоказани за бебета под определена възраст.

• Вътрешно обезпаразитяване  – Започва още от 2-седмична възраст, обикновено с паста или сироп, и се повтаря на всеки 2–3 седмици до пълната ваксинационна схема. След това – на всеки 3 месеца.
• Лечение срещу външни паразити – Използват се специални капки, спрейове или шампоани. Никога не използвайте продукти за големи кучета при бебета – рискът от интоксикация е реален!
• Хигиена – Почистване на средата, леглото, купичките и играчките е от решаващо значение за ефективността на лечението.

Превенцията срещу паразити е лесна, стига да сме последователни:

• Редовно обезпаразитяване – по схема, препоръчана от ветеринаря
• Добра хигиена – чиста среда и ограничен достъп до места, където има заразени животни
• Качествена храна и силен имунитет – здравото кученце е по-устойчиво на паразитни инфекции.

Снимка: pixabay.com

Малките кученца са много сладки и любопитни същества, които обаче имат нужда от по-специални грижи – поне докато преминат пълния си ваксинационен курс. Около две седмици след поставяне на третата ваксина можете да социализирате косматия си приятел. А до тогава – по-добре е да се фокусирате върху игри и забавления на закрито.

Вижте още: Кога кученцето може да излезе навън за първи път